Жилищното строителство в България - бум или наваксване на изоставането?


| Видяна 217


Жилищното строителство в България - бум или наваксване на изоставането?


 

Издадените разрешения за строеж на жилища в София през 2018 г. надвишават с 80% пика от предкризисните години, докато повечето големи градове в страната остават с около или повече от 50% под него, а в цялата страна изоставането е с 44,65%.

В София пикът на издадените разрешителни за строеж в предкризисната 2006 г. е достигнат още през 2017 г.

 

Само миналата година е разрешено строителството на близо 15 хил. апартамента спрямо близо 8000 предишната година.

От друга страна макар останалите големи градове в страната също да регистрират силен ръст на издадените разрешения за строеж на жилища през 2018 спрямо 2017 г., те още не са наваксали изоставането си от пиковите години. Така през 2018 г. Варна изостава с 50,08%, в Бургас изоставането е от 75,08%, в Русе – с 50,71%, а в Плевен и Велико Търново – със съответно 86,20% и 70,74%.

Единствено жилищният пазар в Пловдив, който брокери определят като остров на стабилност на фона на останалите големи градове, е близо до нивата на разрешените жилища за строителство в прекризисните години с изоставане от само 5,81%, сочат изчисленията на специалистите.

В София чувствителен ръст е регистриран не само в броя на жилищата, но и в разгъната застроена площ (РЗП). През 2006 г. тя е била под 1 млн. кв. м, докато през 2018 г. е нараснала до 2,5 млн. кв. м, като трябва да се уточни, че тук влизат не само жилищни, но и административни и други сгради.
В същото време ипотечните кредити и броят на сделките не могат да догонят нивата отпреди кризата.

Според специалистите през миналата година жилищният пазар в големите градове се е характеризирал с щедри банки, намаляващи лихви и купувачи, които много по-бавно са вземали решение за закупуване на имот. „Голяма част от купувачите се пренасочиха от готови жилища на вторичния пазар към жилища на етап строеж. Те се ориентираха дори към ново строителство в много начален етап, тъй като не успяха да се адаптират към високите цени“, посочват те.

Сделките с имоти в строеж ще се появят в Агенцията по вписванията през 2019 г., така че най-рано в средата или дори в края на тази година ще стане ясно какво се е случило на пазара на жилищни имоти през 2018 г., смятат от бранша.

А какво ще се случи, когато жилищата, чието строителство е било разрешено през 2018 г., излязат на пазара? Според тях нищо лошо, тъй като повечето големи градове все още имат да наваксват изоставането си от годините преди кризата. Важно е и как ще реагират банките след появата на всички тези нови жилища, смятат те. Участниците в дискусията коментираха, че банките са започнали да финансират покупка на жилище на 100% и това може да създаде проблем след време - банките да се сдобият с имоти, които ще трябва да продават.

Според Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), по неофициални данни в последните десет години населението на София е нараснало с 320 хил. души. „Това прави 32 хил. души на година. Ако приемем, че това са млади семейства, които имат нужда от дом и все още нямат деца, разделяме ги на две и се оказва, че реалната потребност от нови жилища в момента е 16 хил. на година. По времето на социализма нормата на жилищно строителство беше 30 хил. апартамента на година. Говорим за бум през 2007 г., а той е наполовина на жилищното строителство, което без сегашната истерия е било извършвано планово през социализма“, отбеляза Шопов.

 

Според него увеличаването на предлагането ще доведе до по-високо качество и нормализиране на цените, които вече са в графа недостъпни. „Заради усложнените административни процедури издаването на едно строително разрешително се бави повече от три години, търсенето става по-голямо от предлагането, а цените растат. Отиваме към модела в Лондон и Париж, където населението няма шанс да се сдобие със собствено жилище, тъй като те се изкупуват спекулативно и се предлагат под наем на гражданите“, отбеляза Шопов.

Той подкрепя френския модел на задължително застраховане, когато се продава „на зелено“. „Това означава, че ако предприемачът иска да строи сграда за 3 млн. лв., трябва да има застраховка за 3,5 млн. лв., така че ако се провали, гражданинът да бъде защитен и да си получи парите обратно. Това ще помогне за изчистването на бизнеса от недобросъвестни участници и спекулативен капитал“, смята Шопов. Той настоява и за вписване на предварителните договори, така че да се предотврати възможността за сключване на няколко предварителни договора за един имот.

Едва 14,5% от жилищата в България са застраховани, като този процент до голяма степен се дължи на задължителната застраховка, която банките налагат при отпускане на ипотечни кредити, коментира Маню Моравенов, преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Застраховките на жилища са на второ място по дял у нас след автомобилните застраховки.

Според експерти в сектора застраховките на жилища не трябва да бъдат задължителни, а делът им следва да расте вследствие на повишаването на информираността на хората. За много българи е по-важно да нямат драскотини по автомобилите им, отколкото да застраховат дома си, въпреки че застраховките „каско“ са по-скъпи от тези за жилищата, отбелязаха представители на застрахователни компании. 

Източник: www.investitor.bg



« Назад към всички новини